Ако ти имаш вяра и концентрираш ума си към Бога, и мислиш, че всичко, което той е направил, и няма като него, веднага ще ти се отворят вратата. И като мислиш добро за всичките хора, ще намериш и Бога. И като почнеш да мислиш добро и за Бога, всичките хора ще почнат да мислят добро за тебе.

Ти не можеш да бъдеш по–богат от златото, което имаш в кръвта си. Златото, което е в кръвта, определя колко богат можеш да бъдеш и колко знание можеш да имаш. Тогава колкото фосфор имаш в кръвта си, в твоя мозък – определя знанието ти. Всичко се определя от малките работи. Ако малкото можеш да имаш в себе си, толкова можеш да имаш и външно. От много малко работи зависи. Че ако ти имаш вяра и концентрираш ума си към Бога, и мислиш, че всичко, което той е направил, и няма като него, веднага ще ти се отворят вратата. И като мислиш добро за всичките хора, ще намериш и Бога. И като почнеш да мислиш добро и за Бога, всичките хора ще почнат да мислят добро за тебе. Ти вярваш, че Бог е горе в небето, а не вярваш в Бога в хората. И казваме, че човек е направен по образ и подобие на Бога, че в човека е Бог. Ама къде е? На кое място? Ти гледаш един човек и мислиш, че Господ не е там. В него е Господ. Ама на кое място, къде е? В ръката на този човек. Някой път ти си отпаднал духом, срещнеш един приятел, загоряло е лицето му, но като се ръкува с тебе и като минеш няколко крачки, ти вече се усещаш бодър. Че Господ ти е проговорил. Чрез ръката Господ е преминал в тебе, освежи се лицето ти. Срещнеш един брат, като те погледне, веднага като че ти падне тежест, като че Господ те е погледнал. Срещне те един добър познат, каже ти една сладка дума. Че това е раят. Срещне те друга, каже ти една обидна дума. Това е адът долу. Този долният ад, аз съм ходил там, но този горният ад е по–страшен от долния.

Двете добродетели / Двата вида добродетели. Кой е правият път?,
УС - София, 24.3.1935г.