Всяко едно дишане е свързано със закона на любовта. Ти не може да изучаваш любовта, ако най-първо не приемеш въздуха. Не може да изучаваш и мъдростта, ако не издишаш навън. Всяка вдишка, това е любов, а издишането, това е мъдростта. Знанието – това е светлината. Като дишаш, трябва да знаеш, че от себе си светлина трябва да пращаш. Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно да си свивате пръстите на ръцете. Ще хванете горните два пръста с палеца. Туй е вземане. Същевременно ще поемете въздуха. Започнете да поемате през двете ноздри. Ръцете ги свивате, в това време палците отгоре. Тогава започнете да приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци. Сега започвате да издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете. /Направихме няколко пъти упражнението/. Упражнението има смисъл, ако ти седиш и осмислиш нещата. Свиваш пръстите, то е интелигентност. Свиваш всичките си пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш. Силите на любовта поемаш хубаво. Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати да имате. Микроскопическа полза ще имате от едно упражнение. Хиляди и милиони упражнения трябва да направите за да имате един резултат. Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва да работите. Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете да преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете. Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна. В Индия, там дето има някои да спират движението да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения, без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз може да правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може да задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може да дойдете до положението на 20 минути. Ако 20 минути вие може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите 20 минути, знаеш колко години трябва да се упражнявате.
Природата е турила ръцете да работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка. Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело. Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна.
