Вие сте асистент на вашия Господ отвън и на вашия Господ отвътре, който спомага на единия и на другия. Ще си изпълните службата.

Трябва да научите един начин на разсъждение; съществен начин е. Да разбираме живота и пътищата в природата. Да влизаме в нейното положение, понеже тя е създала нещата. Да влизаме в нейното положение. И от нейното положение да разрешаваме противоречията. Не от нашето. Тогава ние ще я разберем и тя ще ни разбира. Когато ние живеем в природата, трябва да разбираме тия положения. Когато природата влиза да живее в нас, тя винаги разрешава въпросите по начина, по който ние живеем. Тя всякога урежда въпросите, както ние живеем. Та когато в природата уреждате работите според нейните закони и когато дойде природата във вас, оставете тя да урежда работите, както ги разбира. Когато си в природата, уреждай работите според нейните закони. А когато природата е вътре, остави я тя да ги урежда. Има два начина. В човека има един Господ, Който живее вътре в него и един вън от него. Два Господа има. Един Господ има на когото само давате. Външният Господ дава подаръци на вътрешния. Че ти само носиш подаръци на Господа, вземаш все заради Него. Ти се лъжеш, че е все заради тебе. То е заради твоя, вътрешния, Господ. Ти ги внасяш и мислиш да се осигуриш. И после този вътрешен Господ започва да дава на външния. Ти си слугата, който ще носи тия блага навън. Едновременно ти си слугата, от единия Господ към другия ще носиш. Всички вие сте раздавачи. Как ще наречем това състояние? Аз ще ви дам друг образ. Вие сте асистенти. То не е нещо лошо. Вие сте асистент на вашия Господ отвън и на вашия Господ отвътре, който спомага на единия и на другия. Ще си изпълните службата. Другояче, ако не я изпълните, ще ви уволнят от вашето асистентсво и тогава ще останете без служба.

Стремеж и постъпка,
МОК - София, 13.7.1934г.