Докато не направите краката си щастливи, и вие не можете да бъдете щастливи.

Човек, който не цени краката си, той няма добра основа. Аз бих ви препоръчал вечерно време да миете краката си и малко да ги погладите, пръстите, краката, помилвайте ги. Кажете: „Много ви благодаря, че днес ми услужихте много добре.“ Това правили ли сте? Казвате: „Те са крака, те са службаши.“ Вие искате те да бъдат много внимателни, да ви почитат, да имат уважение. Вие сте ги затворили в обущата, измъчват се вашите слуги и искате да бъдете щастливи. Докато не направите краката си щастливи, и вие не можете да бъдете щастливи. Вие носете хубави обуща, да нямате мазоли.

При къпалнята,
НБ - София, 7.4.1940г.