Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества.

Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят. Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.

Правилни изводи,
ООК - София, 13.3.1929г.