Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат. (...) Та казвам, най-първо, вие сте много небрежни, небрежно се отнасяте към вашето тяло. Каквато неприятност имате, обвинявате тялото. Ти си неразположен, измъчваш тялото си. Много измъчвате тялото си. Запример, че отвън хората с вас не се отнасят добре, вие измъчвате тялото си. Слугата се гневи на господаря си, няма да работи, но и той измъчва тялото си. Най-после казвате: „Няма да мисля, няма да работя.“ Кое е новото възпитание? Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте ума си, не измъчвайте сърцето си. Възпитавайте тялото си, отнасяйте се добре с тялото си. Отнасяйте се добре със сърцето си. Възпитавайте ума си, отнасяйте се добре с ума си. Казвам, това е самовъзпитание.