Не казвам да бъдете победители, но да бъдете свободни хора. Няма по-хубаво нещо от това – каквото правиш, да чувстваш, че си свободен.

Казвам, Онзи, Който ви е изпратил на земята, иска да ви освободи от актьорските дрехи. Не по Негово желание сте станали актьори. Вие сами сте се облекли в тези дрехи, и Той досега ви е търпял. Днес Той казва: Има и друго изкуство в живота, а не само актьорството. В източните народи наричат това изкуство „Майя” – омагьосване. Правиш това, което не искаш. Ядеш – недоволен си, казваш: Трябва да се яде. Време е да се освободите от илюзиите на живота и да станете господари на себе си. Не казвам да бъдете победители, но да бъдете свободни хора. Няма по-хубаво нещо от това – каквото правиш, да чувстваш, че си свободен. Казваш: Друго нещо е да си апостол Павел или някои пророк, а ти си обикновен човек – Апостол Павел беше обикновен. Той гонеше християните, контузи главата си и след това чу глас: „Защо ме гониш ? Пътят, по който, вървиш, не е прав” Всеки от вас ще се качи на коня си и ще отиде някъде. Казвам. Пътят, по който си тръгнал, е пътят на апостол Павел. Ще паднеш от коня и ще си счупиш главата. Ще чуеш глас, който ще ти каже: Ще отидеш да проповядваш. Питаш: Не съм ли тръгнал на път? Тръгнал си, на кон си, като апостол Павел. Някога разрешаваш въпросите с мир, а някога, като Александър Велики, разрязваш Гордиевия възел с нож. Сега хората всичко имат, любов нямат. Чудя се на подозрението между хората. И между най-добрите хора има подозрителни. Това се дължи на вътрешния страх у тях. За да се справи със страха, човек не трябва да насилва нито себе си, нито другите, да не измъчва нито себе си, нито другите. Направиш погрешка, изправи я. Така сам ще се възпитаваш. Ще се оправдаваш със слабостите си... Няма да се оправдаваш, но ще бъдеш готов да признаеш истината.

Малката истина,
ООК - София, 12.10.1932г.