Добра дума е „православен". И думата „евангелист" е добра. „Българин" е още по-добра дума. Думите „руснак, французин, турчин, англичанин" също са добри думи. Те не препятствуват за напредъка на човека.

„Кое е това ново учение?" - То иде сега в света, да донесе новата култура, да покаже вътрешната страна на живота. Ако между два народа се явява спор, недоразумение, техните държавници не могат ли да изменят хода на нещата? – Могат. – По какъв начин? – Или чрез война, или чрез мир. Двама съседи спорят за нещо. Те могат да разрешат спора или чрез съд, или по мирен начин. Новото учение трябва да изпъди навън всички духове на размирието и да внесе между тях правда и мир. Казваш: Не искам да дам под съд този човек, за да не ми докара по-голямо нещастие на главата. Ти правиш това от страх, а не от съзнание. Направи това от любов към човека. Ако сам не можеш да разрешиш този въпрос, питай Господа: Да дам ли този човек под съд, или да му простя? – Както ти каже Бог, така ще постъпиш. Ако ти каже да не го съдиш, няма да го съдиш; ако ти каже, че трябва да го съдиш, пак ще послушаш. Може да е нужно, този човек да прекара четири - пет години в затвора. Така ще имаш възможност да го посещаваш, да се грижиш за цялото му семейство. Като знае това, той, макар и в затвора, ще бъде спокоен. Щом излезе от затвора, ще живеете братски. Умните хора уреждат правилно спорните въпроси. Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва да знаят, че онзи, който може да ги направи щастливи, това са те самите. И тогава, онзи, у когото щастието се изявява навън, като изблик на енергия, трябва да е готов да дава. Иначе, тази енергия, неразумно използувана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н. Веднъж си кръстен под името Иван Драганов и си влязъл в новото учение, какво ти пречи или препятствува това име? Не е името, което препятствува на човека. Каквото име и да носиш, влез в новото учение. Носете името, което ви е дадено първоначално. В монашеството има обичай да променят името на всеки, който се определил да служи на Бога. Името ви не е само едно. Казват за някого, че е православен. Добра дума е „православен". И думата „евангелист" е добра. „Българин" е още по-добра дума. Думите „руснак, французин, турчин, англичанин" също са добри думи. Те не препятствуват за напредъка на човека. Друго нещо се иска от човека: да разбере същината на любовта. Кое сърце не се нуждае от топлината на любовта?

Кое е това ново учение? / Кое е това учение?,
НБ - София, 4.2.1923г.