Всеки трябва да се стреми към известно постижение по следния начин: от малкото към голямото.

Всеки трябва да се стреми към известно постижение по следния начин: от малкото към голямото. Мнозина не могат да постигнат нищо, благодарение на това, че като гледат голямата чиния, в тях се събужда лакомията. Те поглеждат към многото и мазно ядене, без да подозират, че силата на човека не иде от многото ядене. Важно е как ще ядеш и кога ще ядеш. Може да имаш много знание, без да разбираш как да го приложиш. Всеки трябва да приложи знанието си, за да го опита. Ако бяхте приложили поне една милионна част от това, което знаете, щяхте да имате големи постижения. От две хиляди години хората вървят по пътя на голямото, затова малко са успели. Те очакват големи постижения, каквито са очаквали и в миналото. Те са готови и в бъдеще да чакат. Не е лошо да чакаш, но то е губене на време. И ученикът чака деня, когато ще получи диплом, за да заеме висока служба. Това е насърчително, но не е реално. Животът има своя положителна страна. Може да ти сложат десет яденета, но ако не ги изядеш, и организмът ти не получи необходимото, ти си присъствал на външно богат обяд, а вътрешно беден. Отвън имаш много, но стомахът ти е разстроен, нищо не приема. Това значи: очите желаят, стомахът се заключва и не желае. Голямата лакомия го направила такъв. На друго място срещате човек със здрав стомах, но няма какво да яде. Единият има, а не може; вторият може, а няма какво да яде. Това, което в миналото сами не сте могли да изядете, днес ще го изядете. Важно е да намерите онази трапеза, пред която някога сте седели. Другояче казано: Човек трябва да се обърне назад, да прегледа своето минало и от него да се поучи.

Здрава основа,
УС - София, 4.1.1931г.