Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Онези, които ни заблуждават, понеже знаят законите на черната ложа, те знаят, че ако човек дойде до Божествената любов, тия конци се разкъсват, държат човека да е надалеч от Любовта, за да бъде вързан с конците. Защото Любовта къса конците.

казвам: Когато една душа се ражда на Земята, тя се освобождава от всичките противоречия на своето минало. Разкъсват се всичките конци, които са били свързани. Защото, ако погледнете една душа, която е дошла, най-напред ще видите, едно дете се ражда само с един конец свързано, с един конец е свързано горе на главата, на сърцето – друг конец и още – трети конец. С три конци е свързано. Като остарее, то са милиони конци като паяжина, конец до конец. Само с конци е обвързано. Когато се ражда, всичките тия конци се разкъсват и човек става свободен като дете. Ако бихме запазили само трите конци, ние щяхме да бъдем свободни. Онези, които ни заблуждават, понеже знаят законите на черната ложа, те знаят, че ако човек дойде до Божествената любов, тия конци се разкъсват, държат човека да е надалеч от Любовта, за да бъде вързан с конците. Защото Любовта къса конците. Казва: „Не му е времето сега.“ Речеш да се молиш – казва: „Остави, и без молитва може. Какво ще се молиш? Нека го направят другите, ти недей.“ Всякога ще намерите причини за отлагане. „Не му е дошло още времето.“ Таман речеш да направиш нещо, казва: „Имаш малко друга работа.“ Всякога искат за една секунда да отделят съзнанието. Че когато Слънцето изгрява, ако мъжът иска да се разправя с жена си, Слънцето ще е изгряло. Той, като иде да посреща Слънцето, да няма жена. Той не трябва да бъде нито господар, нито учител, ами да е дошъл да види онова, което Бог е направил на изложение. Да присъствува на изложението, тъй, както става в Пловдив.

Люби, обичай,
ООК - София, 8.4.1942г.