Господ ви дал очи, уши, сърце, всичко туй, грее ни от небето слънцето. Дал на ваше разположение свободно да вкусите череши, сливи, ябълки, круши, да пиете вода, да ходите, да се разхождате, хиляди блага. Постъпете така, както Той постъпва.

То не се изисква много време, да се направи едно добро. За направянето на едно добро някой път се изисква една, две, три секунди. Да направиш едно добро дело не се изисква повече от три секунди. Цял час не може да правиш добро. Три минути е много. Една секунда някога е достатъчна. Видиш един човек, паднал. Аз имам един пример, не е хубав да се представя. Когато посетих за пръв път Сливен, дойде ми наум да ида в планината, да прекарам лятото. Направих първото планинско посещение, учудих се. Избрах най-хубавото място. Казват: „Разбойници.“ Казвам, разбойници по планината не ходят, по ниските места ходят. Отидох в гората. Избрах едно много хубаво затънтено място. Там имаше едно дърво, около двеста години. Казвам на нашите приятели по туй дърво никой да не се качва. Гледам, двама от приятелите турили до дървото четири кола, ще изглаждат площ, да правят една маса, да ядем там. Като туриха клонища, забили гвоздеи в дървото. Казвам: „Това дърво да го не безпокоите.“ Гледам, търсят пръчки, да изплетат. Един ден един от братята, доста голям, качил се на туй дърво. Казах никой да се не качва, той се качил. По едно време откърши се клонът, на който стоеше, и вика: „Учителю, отивам.“ Пада с гърба си. Казах една дума, и той се обърна веднага. Като го погледнах, казах една дума, обърна се с лицето надолу и се хвана за един клон. Казвам: „Нали ви казах да се не качвате на това дърво.“ И той може да ви разправи тази работа. Ако паднеше, щеше да се натъкне на тия клонища, ще кажат: „Този човек ги заведе в планината и ги умори.“ Вие какво ще кажете: „Отиде вече.“ Аз не казах: „Отиде.“ Казвам на ваш език, казах: „Помогнете му. Направи една погрешка, помогнете му.“ Веднага му помогнаха. Той казва: „Нещо ме взе, че ме обърна.“ На гърба си падаше. Като казах: „Обърнете го“ – веднага се обърна с лицето и се хвана за следния клон. Не казвам: „Отиде вече.“ Имам достатъчно време да кажа: „Обърнете го, простете му.“ Тъй го направиха. Какво ви коства да кажете: „Да стане волята Божия.“ Недоволен си, искаш да им пееш някъде, казваш: „Няма да им пея.“ Кажи: „За Господа ще им пея.“ Не платил: „Хайде, за Господа ще пея.“ Той ме обидил: „Хайде, за Господа, пак ще му пея.“ Има един вътре в нас, за който никога не трябва да се отказваме да направим добро заради него. Турете правилото – ще кажеш: „Господ в тебе живее и в мене живее, и в другите живее.“ Само че онзи човек не съзнава, че Господ живее в него. Каквото правите в света, правете го заради онзи, който живее в тебе. Някъде една свещица, някъде две свещици, някъде три, някъде десет, петнайсет, трийсет, петдесет, сто. Ако бих ви турил правило – вън от закона как да постъпим? Постъпете с него тъй, както Господ с вас постъпва. Господ ви дал очи, уши, сърце, всичко туй, грее ни от небето слънцето. Дал на ваше разположение свободно да вкусите череши, сливи, ябълки, круши, да пиете вода, да ходите, да се разхождате, хиляди блага. Постъпете така, както Той постъпва. Колко мъчно може да се отучим от онзи конски характер, който имаме. Тази ръка е създадена от коня. Задните крака на коня са създали ръцете. Много добре са направени. Конете казват: „Подарък на човека – само задните крака може да дадем.“ Всичките навици на коня сте ги взели с краката. Речеш да удариш, то е ритник. С хиляди години са ритали. Едно време ритането отзад е било на място. Ритането с ръка не е на място. Гледаш човека, какво ще го риташ? Веднъж хванали две момчета и ги довели при мене: набрали ябълки, грозде в пазвата, хванал ги Ради и ме пита какво да ги прави. Казва: „Да ги натупам ли?“ Казвам: „Царски синове са, дошли на разходка, направили погрешка. Ще им простим. Те малко са набрали. Донеси още една кошница, нека носят много здраве на баща си, на братята си.“ Погледнах ги и казвам: „Много здраве носете.“

Добро слушане,
УС - София, 1.8.1943г.