Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си.

Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък след кучето, иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора. На малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути. Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото. Старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото. Те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш. Друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото ѝ. В края на краищата всички хора ще тръгнат след тебе. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.

Закон на доброто,
МОК - София, 31.3.1933г.