В съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: Ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: Ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети.
Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас.
