Човек трябва да работи във всички области. Ще знаеш, че без рисуване, без художество не може. Всички трябва да бъдете художници. И тогава, като срещнете един художник, ще се отнесете към него с благоговение.

Истински ученият е учен само за това, че той знае и най-дребните работи. Има учени, които знаят велики, големи работи. Има и трета категория учени, които знаят и дребни, и велики работи. Такива учени искат всичко да знаят. Според мене това не е знание; това е губене на време. Малко да знаеш, но основно, малко да рисуваш, но хубаво; малко да свириш, но изискано. Днес навсякъде се знае по-малко, отколкото трябва. Като казвам, че с такова знание никъде не се отива, имам предвид да знаеш по-малко, но добре да го знаеш, отколкото да имаш много знания, но необработени. Сега у вас ще се яви мисълта: „Може ли всички да бъдем художници, писатели, музиканти?“ Едно се иска от вас: като правите нещо, да съзнавате, че сте скулптори, които работите върху себе си, да изваете своето тяло. Преди всичко всеки трябва да знае как е построено неговото тяло и как трябва по-нататък да работи върху него. Има професори по живопис, които сами си носят боите и палитрата. Те са обикновени професори. Обаче има необикновени професори, големи майстори. На тях други им носят боите, а те само наблюдават и рисуват. Такъв професор, като постави една линия, повече не повтаря. Обикновеният професор слага една линия, после я повтори, потрети, докато я хареса. После се оттегли и отдалеч гледа. Ако не му хареса нещо, пак поправя. Пак се оттегля и наблюдава. Като свърши една работа, оставя я за другия ден, да види ще намери ли нещо за поправка. Ако няма вдъхновение, той не рисува. Казва: „Мъчно се рисува без вдъхновение“. Истинският живописец всякога има вдъхновение. Казвам: Един ден вашата работа ще бъде изложена като картина в другия свят. – „Коя е нашата работа?“ – Това, което сте изработили върху тялото си. Сега, като заминавате за другия свят, вие оставяте тялото си на земята. В бъдеще трябва да си изработим такова тяло, с което да заминем за другия свят. Там ще го изложим. Туй е скулптура. Всеки човек трябва да бъде скулптор, живописец, а не обикновен рисувач. Ще ме извините, но някои от вас са обикновени рисувачи. Изкуство се иска от всички. Има майстори, които схващат добре сенките и ги поставят на място. Някой погледне работата си и казва: „Това е съвършена работа“. Казвам: Това е работа на обикновен художник. Аз разглеждам другояче изкуството. То е метод за преминаване от едно състояние в друго. Какъв художник си, ако ти не можеш да рисуваш вътре в себе си? Например, имаш едно мрачно състояние, една мрачна мисъл. Вземи четката и се опитай да измениш образа на това състояние. Ако не можеш да направиш това, никакъв художник не си. Седиш и се оплакваш, че не си разположен. Не, вземи да рисуваш. В този момент ти сам си изложен. Същото трябва да става и в училищата. Кой от вас може да рисува така? – „Мъчно е да рисува човек себе си.“ – Искаш, не искаш – ще рисуваш. Човек трябва да работи във всички области. Ще знаеш, че без рисуване, без художество не може. Всички трябва да бъдете художници. И тогава, като срещнете един художник, ще се отнесете към него с благоговение. Той ще ви учи отвън. Отвътре ще имате един учител, а отвън – друг. Мъчно е да бъдеш отвън учител. Досега аз не съм срещал нито един художник, който да е дал онази гениална крива линия на благородството или линията на Любовта, линията на Мъдростта, или линията на Истината. Други линии са дадени, но линиите на добродетелите остават за в бъдеще. Тогава те ще се разрешат. Казвам: Ако се яви художник, който може да постави линиите на добродетелите, неговите картини ще оживеят. Като постави правилно линиите на устата, тази уста ще мръдне, ще започне да говори. Тя ще се отваря и затваря като устата на жив човек. Това е идеалът на художника. В бъдеще ще се явят такива художници. Те ще учат дълго време и на земята, и на небето, докато се усъвършенстват. – „И на небето ли ще учим?“ – Там ще учиш десет милиона години, за да научиш линията на доброто. Тогава ще поставят името ти на рисунката и ще пишат: „Еди-кой си художник е нарисувал линията на доброто“. Като слезеш на земята, всички ще се учат от тебе. Една картина, на която липсва линията на доброто, не е художествена. Щом картината има тази линия, тя минава за съвършена и художникът става виден.

Сеятелят,
УС - София, 18.12.1932г.

Спазвайте следното правило: Дръжте всякога в мисълта си апетита на здравия човек, а не на болния. Каквото ядене дадете на болния, той все ще намери, че му липсва нещо. Болният казва: „Това ядене не е сготвено добре“. Здравият всякога е доволен от яденето. Недоволството от яденето е признак на липса на апетит. За да се разбере истината, необходимо е здравословно състояние. Истината е прогресивна, тя се разбира от прогресивни хора. В истината човек всякога възраства и придобива повече светлина. Истината прави човека здрав; тя го обогатява. Човекът на истината никога не остарява. В Любовта човек постоянно оживява. Значи Любовта дава живот. Хората са поставили в контраст физическия и духовния живот. Те казват: „На земята човек не може да бъде духовен“. Животът трябва да се изяви в своята пълнота. Само тогава ще се разбере връзката между физическия и духовния живот. Няма да се мине много време и хората ще разберат тази връзка. Физическият живот продължава само до полите на планината – дотам може да дойде колата на човека. Тук той ще разпрегне колата си, защото по-нататък няма път, по който да мине. След това ще се качи на коня си и ще продължи нагоре по планината. Това значи напущане на физическия живот и минаване в духовния. Най-после ще се открият пътеки, по които и конят не може да върви. Тогава човек слиза от коня и навлиза сам в тесните пътеки – това е Божественият живот. Значи, като слезеш от колата, ти ще намериш коня; после ще слезеш от коня и ще тръгнеш сам. Много пъти ще се возиш на колата си; много пъти ще яздиш коня си и много пъти ще оставаш сам в тесния път, докато намериш Бога. Хиляди пъти ще отивате на планината и ще се връщате. – „Докога ще бъде това?“ – Няма да ви кажа. Хайде, ще ви загатна малко. Това ще бъде, докато се научите на изкуството да не падате. Ще се качвате на колата си и ще слизате, без да падате. Питам: Има ли смисъл човек да се отказва от своята кола и от своя кон? Без кола и без кон никъде не можеш да отидеш. Каквото и да правиш, никога не можеш да се освободиш от тях. Колата представлява доброто в света. Конят е умът, а азът – това е човекът, който мисли. Без кон и без кола не може. Те са необходими. Обаче ще се научиш да впрягаш колата си и да яздиш коня си. С тях ще тръгнеш за Божествения свят. Като стигнеш до полите на планината, ще оставиш колата и ще продължиш с коня за духовния свят. Като стигнеш до известно място, ще оставиш коня си и ще поемеш тясната пътека за Божествения свят. На връщане ще си вземеш коня и колата и ще слезеш на физическия свят. Казвате: „Кой не знае какво е кола?“ – Да, но това е необикновена кола. Който няма такава кола и такъв кон, той е сиромах. Тази сиромашия е опасна. Като имате кон и кола, всичко ще ви върви. Мнозина продават и колата, и коня си. Не мислете, че като ги продадете, ще си купите по-хубави. Не се увличайте от външния вид на други коли. Че някоя кола била по-украсена, това няма значение. Качеството на колата не е в украшенията. Важно е тя да бъде здрава. И конят трябва да бъде здрав. Здравият кон никога не се уморява. Благодарете на Господа, че имате хубава кола и здрав кон. Не плачете, когато колата ви оставя при полите на планината, и вие трябва да продължите нататък с коня. Не плачете и когато трябва да оставите коня и да тръгнете пеш. Радвайте се, когато се изкачвате по планината; радвайте се и когато слизате надолу. Бог е навсякъде за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, казват: „Да се качим горе, да намерим Господа“. Къде ще намерите Господа? Като говоря, аз виждам, че вие разбирате. Някога аз не искам да говоря и си казвам: По-добре да не говоря. Като говоря на хората, някога аз обърквам себе си. Аз зная къде е причината. Ако не ме разбирате, казвате, че съм объркал работите ви. Това е естествено. Вашият живот е мътна вода. Като сложа нещо в нея, тя се разбърква. Ето защо, когато говоря, трябва да си служа с голям филтър, да я пречиствам. Калта, мътилката е отгоре. Като се отдели тя, водата се избистря. Тогава се вижда истинският ви живот. Като чистя вашата вода, след това трябва да чистя и себе си. И вие, като филтрирате хората, непременно ще се окаляте. Бог е филтър за всички хора. След очистването вие трябва да работите. Дойде някой при мене и казва: „Аз не искам да проповядвам“. – Прав си, има за какво да не искаш. Някои тръгнат като проповедници. Те си мислят, че ще ги обсипят с цветя, с венци като войниците, които отиват на бойното поле. Като се връщат, шинелите им са пробити тук-там. – Какво стана с вас? – „Не излезе, както си мислехме.“ – Така е, сега има специални ризници, че като стрелят, куршумът да не пробива тялото. Казвате: „Нека отидат сега други да проповядват, ние остаряхме“. – Станете търговци, идете да продавате стоката си. Викайте по улиците. – Хайде, круши, ябълки, сливи! Като чуят, хората ще излязат да си купят нещо. Търговецът трябва да бъде проповедник на идеи. А вие отивате да проповядвате без ябълки, без круши, без сливи и казвате: „Имам голямо поръчение от Господа“. – „Какво е то?“ – „Снощи сънувах, че дядо ти дойде при мене и ми каза да свариш жито за него. Гладен бил.“ – „Защо дядо ми не дойде на мене да каже, а дойде при тебе?“ – Е, все трябва чрез някого да каже. Ето как бих постъпил аз, ако дядото дойдеше при мене: ще сваря жито, ще ти донеса една чиния от него и ще ти кажа: „Дядо ти ми се яви от онзи свят, иска да му сваря жито и да донеса и на тебе“. Ти ще се зачудиш защо дядо ти от онзи свят се загрижил за тебе. Така трябва да се постъпва. А тъй, ще отидеш при някой беден човек, да му кажеш, че дядо му искал жито от него. Той няма пари за хляб, а жито ще вари! Те не варят житото, а карат другите да го варят. Като е казано нещо на вас, вие трябва да го направите. Ако трябва да разбереш нещо, първо ти го разбери, а после другите. Не чакай светът да се оправи, че после и ти да се оправиш.