Като намеря извора, благодаря на птиците. Седна при него, гледам как водата извира, попитам: „Ще ми позволите ли да пия от тази вода?“ – понеже има същества, които пазят.

Човек където и да е, носете следния морал. Аз го пазя за себе си. Аз, като ида при някой извор, най-първо седна да си почина хубаво и благодаря на Бога, че съм дошъл до този извор. Най-първо аз не зная къде е изворът. Аз как го намирам? Ако е по обед, гледам накъде отиват птиците. Те отиват към някой център. Гледам, пък няма кого да питам. Виждам, оттук една птичка отива, оттам – отива към един център. Като намеря извора, благодаря на птиците. Седна при него, гледам как водата извира, попитам: „Ще ми позволите ли да пия от тази вода?“ – понеже има същества, които пазят. Казват: „На драго сърце пий.“ Тогава аз пия и благодаря на Бога. Като ида при някоя круша, откъсна си две–три круши, най-много три: те не са малко круши. Вие, забелязал съм, не късате най-малката, но като погледнете – най-узрялата, най-хубавата, най-голямата ще изберете. После, и друго пазя: семето, което взема от тия круши, не го хвърлям, но го събирам в джоба си. Нищо не хвърлям. И дръжката пазя, употребявам я за лекуване. Отлични са, няма да ви кажа какво може да стане с една опашка на круша, на ябълка. Ако ви кажа, ще направите същата погрешка, която направили в Айтоско. Питат ме с писмо за един болен какво да направят. Казвам да му направят млечен компрес на болното място. След десетина дена пак пишат, казват: „Направихме компреса, не помага.“ Питам: „Че как го направихте, тъй както казах ли?“ „Заварєхме млякото, изцедихме вътре един лимон, изядохме гъстото и рядкото направихме компрес.“ Казвам: „Рядкото изпийте, пък гъстото сложете на болното място.“

Постоянна благодарност,
УС - София, 26.10.1941г.