В ума на всеки човек трябва да седи идеята може ли да бъде изразител на Божественото в себе си. Ако си отговори, че може, нека започне да работи. Ако си отговори, че не може, той пак не трябва да седи в бездействие но да знае поне, че върши човешки работи.

Как примирявате лошото с доброто? От една страна проповядвате любов между хората, а вие сами мразите някого. От една страна говорите, че човек трябва да прави добро, а от друга страна пакостите на някого, че ви причинил някаква малка неприятност. Човек слуша устата си да говори едно, а сърцето му да излива друго. Като се натъква на това противоречие той се чуди как да излезе от него, как да го примири. Казвам: това е един от кардиналните въпроси на живота, който е неразрешим. Той е неразрешим за човека на земята, но не и за възвишените същества. Разумният не се опитва да разрешава този въпрос. Той знае, че причините за това противоречие се крият някъде дълбоко в Битието, дето неговият ум не може да проникне. Защо е така, това не е важно. За човека е важно да бъде изразител на Божествената идея. Как и в каква форма ще я изрази, това не е важно. Вътрешната страна определя нещата, а не външната Когато земеделецът вади житото от хамбара и го посява в земята, изложено на студ, вятър, сняг, добре ли е постъпил? Отвън погледнато, той не е постъпил добре: извадил житото от добрите условия извадил го от сухото и топло място и го подхвърлил на сурови условия. Обаче, вътрешно погледнато, той е изразил една Божествена идея. Той дава на житото условия за живот. Житото ще страда, ще се мъчи, ще плаче и ще охка, но ще израсте, ще цъфне и плод ще даде. Хиляди същества ще се ползват от плода на житото и ще му благодарят. Като не разбират законите на живота хората мислят, че всяка лоша постъпка е лоша и външно, и вътрешно. Последствията на постъпките оправдават или обвиняват самите постъпки. От последствията, т.е. от плода на постъпката, се познава Божествена ли е тя или човешка. Ако постъпката даде добър плод, и да не е външно добра, тя е Божествена. Ако външно е направена по всички правила на етикециите, а плодът й е лош, постъпката не е Божествена. Човек трябва да има вътрешно разбиране на нещата. Преди да е направил нещо да знае какви плодове може да има от това, което е намислил да прави. В ума на всеки човек трябва да седи идеята може ли да бъде изразител на Божественото в себе си. Ако си отговори, че може, нека започне да работи. Ако си отговори, че не може, той пак не трябва да седи в бездействие но да знае поне, че върши човешки работи. Важно е човек да не се самоизлъгва. Ще кажете, че човек трябва да живее добре, да нареди живота си. Това е стар морал, който е съществувал от памтивека. Той съществува и днес. Към това се стремят и животните. И вълкът, и лисицата, и мечката се стремят към добър живот. И искат да се хранят добре, да се осигурят, но по-далеч от този идеал не отиват. Днес всеки човек има условия за такъв живот - да се нахрани, облече и почине, но в ума и в сърцето му трябва да живее друг идеал - да бъде изразител на Божествената идея, която е вложена в него. Може ли да изрази тази идея, човек може вече да гради. Тази идея работи в ума, в сърцето, в духа и в душата му, и той съгражда своето бъдеще.

Израз на Божествените идеи,
ООК - София, 11.2.1931г.