"И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе, остави дара си там пред олтаря и иди първом се примири с брата си, и тогаз ела, та принеси дара си." Човек трябва да се примирява не само със своите братя на Земята, но и с тия от невидимия свят. Представете си, че някой човек е скръбен, обременен от нещо, и дойде един ангел да му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне. Може ли след това този човек да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата си. Какво трябва да направи? – Първо ще отиде да намери адреса на този ангел и след това ще се обърне към Бога с молба да му прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка. Бог веднага ще му прости. Прости ли му веднъж, след това той може да принесе своята молитва пред олтара. Само такава молитва може да бъде приета. Този е вътрешният, мистичен смисъл на стиха. Тъй щото, когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътрешна връзка между тях и ангелите.