Щом зададеш един философски въпрос, ти се ограничаваш.

Щом зададеш един философски въпрос, ти се ограничаваш. Какъв е смисълът на живота? Аз не разглеждам този въпрос, защото се ограничавам. За мене този въпрос е безпредметен. – Ти какво търсиш в живота? – Нищо не търся. Живота не търсиш ли? – Никакъв живот не търся. – Ами щастието? – Никакво щастие не търся. – Ами добротата? – Никаква доброта не търся. – Ами Любовта? – Никаква любов не търся. – Че какво търсиш тогава? – Нищо не търся, аз имам всичко. Ако търся всички тези неща, те са значи материални. Според мене Любовта не е нещо като водата, нито нещо като захарта, нито нещо като хляба, да го взема. За мене Любовта не е нещо материално. Любовта е същината на живота. Тя не е нещо, в което да се вслушвам. Аз не правя думите на Любовта на две. Аз не питам любя или не? Щом се запитам дали любя, всичко с мене е свършено. Някой иска да изпита Любовта. Аз съм правил много опити, но никога до сега не съм правил опит да изпитвам Любовта. Аз съм правил много опити, но никога не ми е влизал този бръмбар в ума да правя опити с Любовта, т. е. да я изпитвам. И вярвам, че никога няма да влезе в ума ми този бръмбар да изпитвам какво нещо е Любовта. Да правя опити с Любовта, това е една съблазън, значи да нямам доверие в Любовта. – Коя е жена ми? – Щом питам коя е жена ми, моята работа е свършена вече. – Ами ти кой си? – Щом питам ти кой си, моята работа е свършена вече. Щом питате кой е Господ, вашата работа е свършена вече. Тези въпроси представят един философски жаргон, една философска неразбория. В този речник в тези понятия няма никакво разрешаване. – Ами аз имам право да питам. – Всички хора, които в живота си са питали по този начин, са умрели до сега. Смъртта е едно неизбежно противоречие.

Бъдете като децата,
НБ - София, 30.6.1935г.