Човек, на когото вярата произлиза от неговата личност, казва: Това е възможно, онова е невъзможно. Обаче, за онзи, на когото вярата произлиза от душата, всичко в живота е възможно и постижимо.

„Ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници." Думата ядене подразбира да приемеш нещо в себе си. Следователно, и яденето е вътрешен процес. Ако приемеш някакво ядене от човек, когото обичаш, ти ще имаш един резултат; ако приемеш ядене от човек, когото не обичаш, ще имаш друг резултат. Не само това е важно при яденето, но важно е да знаеш, как ядеш. Ако ядеш бързо и неспокойно, ще имаш един резултат; ако ядеш бавно, спокойно и с разположение, ще имаш друг резултат. Същото се отнася и за мислите и чувствата, които проникват в нашите умове и сърца. За да могат мислите и чувствата, които възприемаме, да произведат нужния ефект върху нас, ние трябва да бъдем при Онзи, Когото обичаме и, Който ни обича. Защо тия четири хиляди души се задоволиха само с седем хляба и няколко риби? Защото Христос беше с тях. При това, тия хора имаха вяра в себе си. Вярата може да произлиза или от човешката личност, или от човешката душа, обаче, резултатите на тези два вида вяра са различни. Човек, на когото вярата произлиза от неговата личност, казва: Това е възможно, онова е невъзможно. Обаче, за онзи, на когото вярата произлиза от душата, всичко в живота е възможно и постижимо. При тази вяра не може да се разсъждава, кое е възможно и кое – невъзможно. В Божествения свят глупави работи не могат да стават. Тъй щото, когато човек, вярата на когото излиза от неговата личност, казва за някои неща, че са невъзможни, ние подразбираме, запример, че е невъзможно постижение на онези блага, които Бог съзнателно е задържал, да не би хората, като ги постигнат, да не могат да ги използуват, както трябва.

Седем кошници,
НБ - София, 4.12.1927г.