Всяка мисъл, която минава през ума ти, няма да остане завинаги при тебе – ще мине и ще замине. Като знаеш това, вложи в нея нещо ценно, да се ползват и онези, през които ще мине.

Сега вие сте в най-великото училище – земята. По-велико училище от нея няма. Вижте, колко е хубаво небето! Вие се занимавате с дребни работи, а не обръщате внимание на това, което ви заобикаля. Казваш: Да имам един апартамент! Защо ти е този апартамент? В него няма никакъв простор. Над главата ти тропат, в съседство – също тропат. Цял затворник си. Доброволно се затваряш. Седиш арестуван, както арестуват някой генерал или министър. Той е принуден да седи затворен в къщата си. Казваш: Да съм силен! – За какво ще употребиш силата си? – Да съм учен! – Къде ще употребиш знанието си? – Да съм богат! – За кого ще употребиш богатството си? Вие искате блага само за себе си. И това е добре, но, след като придобиеш едно благо, пожелай го за всички. Ако една рекичка минава през твоята градина, направи всичко възможно, да мине водата и през двора на съседите, да станете приятели. Всяка мисъл, която минава през ума ти, няма да остане завинаги при тебе – ще мине и ще замине. Като знаеш това, вложи в нея нещо ценно, да се ползват и онези, през които ще мине. Вложи нещо ценно и в чувството, което минава през сърцето ти, да се ползват и другите хора. И светлината ще влезе в тебе и ще излезе. Вложи нещо ценно в нея, да се ползват всички хора. И така, всяко нещо, което влиза във вашия дом, оставя своето благословение. Като излезе навън, то носи благословението си навсякъде. Ако не се отнесеш добре с първото същество, което мине през тебе, то няма да остави благословението си. И другите същества, които идват след него, ще минат и заминат, без да оставят благословението си. Ако се отнесеш добре с първия лъч на светлината, всички лъчи ще те благословят. Не мисли, че само богатството ще те задоволи. Има нещо по-хубаво от богатството, от апартаментите. Стреми се към устойчивите неща, които са в самия тебе. В тях е реалността на живота. Какво по-хубаво от това, да имаш устойчив ум, устойчиво сърце и устойчива душа? Какво по-хубаво от това, да имаш устойчиви мисли, чувства и постъпки? Радвай се, че живееш, че Вселената е създадена за тебе. Тя е училище с безброй пособия. Щом влезеш в това училище, ще се ползваш от неговите пособия. Трябва ли тогава да криеш тебешира в джоба си? Той е нужен за черната дъска. Ако носиш тебешира в джоба си, ще се изцапа. Мястото му не е в твоя джоб. Щом те посети една идея, ползвай се от нея, без да я обсебваш. Каквото приемеш от идеята, посади го в земята. Изядеш една череша – посади костилката й в земята. Това те препоръчва като добър и разумен човек. Всички череши, всички хора ще говорят добре за тебе. Ако хвърлиш костилката, и това ще се знае. Ще кажат: Ето един човек, който не оценява малките неща.

Доволен и благодарен,
МОК - София, 19.11.1943г.