Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене на време.

Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти. Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене на време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този? Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам!“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.

Божественото дърво / Всякога услужвай,
ООК - София, 9.11.1932г.