Докато дойде до това посвещение, човек ще носи дрехата на страданието. На земята без тази дреха не може.

Има една област в човешкия живот, която никой не може да засегне. Тя е областта на посвещението. Дето е истината, там е посвещението. Следователно, който носи истината в себе си, само той може да се нарече посветен. Дето няма противоречия, смърт, там е истинското посвещение. Докато дойде до това посвещение, човек ще носи дрехата на страданието. На земята без тази дреха не може. На небето обаче тази дреха стои в гардероб и се облича само на празник и тържествени дни. Законът на небето е обратен на този на земята. Там съществата се обличат всеки ден в дрехата на радостта, а в празник – с дрехата на страданието. На земята човек всеки ден облича дрехата на страданието, като работна дреха, а на празник – дрехата на радостта. – Как да разберем това? – Както можете, това е ваша работа. Важно е да мислите право. Това е истината. Ако я разберете, блажени сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете. Ще обясня тази мисъл със следния пример. Имате двама ученика. И двамата учат: единият всякога свършва с хубави бележки, а другият – едва с тройки. – Защо е така? – Първият е способен, даровит, лесно учи и учителите го обичат, разположени са към него. Другият не е способен, но трудолюбив. По цели дни учи и една изкарва тройки. Първият носи истината в себе си и я прилага, а вторият сега я изучава. е кажете, че първият ученик получава незаслужено шесторки. Не е така. Всяка незаслужена бележка лесно изчезва, тя не е трайна. Заслужената бележка е валидна за всички времена. Тя никога не губи цената си. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот. В духовните гимназии единицата се превръща на шесторка, а шесторката става единица. – Кога? – Когато не е заслужена. Каквато бележка да пишат на ученика, в края на краищата, тя ще се превърне на число, което той заслужава. При това положение, може ли да има пристрастие? Представи си, че се намираш в свят, дето не можеш да кажеш никаква лъжа. И да кажеш една лъжа, всички ще я знаят. Тя ще се подложи на опит и ще стане обективна. Следователно в невидимия свят лъжата е изключена. Без да излъжеш, достатъчно е само да помислиш нещо невярно, ти ще се засрамиш. И тогава, каквото кажеш, трябва да го направиш. Например казваш, че обичаш някого, без да го обичаш. Това е лъжа. На земята можеш да лъжеш колкото искаш, но в невидимия свят ще те опитат доколко говориш истината. – Ама аз обичам истината. – И тук ще те изпитат. Не можеш да говориш за истината, без да я прилагаш.

Примирение,
УС - София, 23.4.1933г.