Обикновено долната устна определя пасивните, отрицателните сили в човека, а горната – активните, т.е. положителните. Ако хапеш и натискаш устните си, нищо няма да постигнеш.

Ако долната устна излиза навън, а горната – навътре, това е анормално състояние в човека. Добре е в средата устните да бъдат малко хлътнали, а в краищата малко издути, да се образува мека, вълнообразна линия. Когато затваряте устата си, устните не трябва да бъдат много прилепнали, но да се докосват слабо една до друга. Това зависи от вътрешния импулс на човека. Изобщо, при различни състояния устата заема различни положения: когато човек се страхува, устата заема едно положение; когато се докарва, за да придобие нещо, устата заема друго положение; когато иска да покаже, че е много умен, положението на устата е пак особено. Това са изкуствени положения. Обикновено долната устна определя пасивните, отрицателните сили в човека, а горната – активните, т.е. положителните. Ако хапеш и натискаш устните си, нищо няма да постигнеш. Природата изисква известен контакт, съприкосновение между силите, които действат върху нея. Стискането на устните е резултат на волев акт. Обаче който стиска устните си, не е умен. Така гледа природата на нещата. Гневливите хора си стискат устните. Те изразходват много енергия, а малко придобиват. Има гневливи деца, които същевременно са крайно упорити. Майката казва: „Направи това!“ Щом не слуша, идва законът, тояжката. В края на краищата, то ще направи това, което майката иска. И възрастните хора са упорити, като децата. Каквото им се каже, не слушат, но като дойде природата със своята тояжка, те казват: „Ще слушаме!“ Коя е тояжката на природата? – Болестта. Като заболееш, лежиш 3–4 месеца на легло, характерът ти се смекчава и ти казваш: „Да ми помогне Бог да стана от леглото, ще слушам и майка си, и баща си“. Като оздравееш, забравяш всичко и дохождаш на същото положение. Обаче болестта отново те дебне.

Честното ухо,
ООК - София, 8.2.1933г.