Щом видиш един скръбен човек, влез в положението му. Остави го спокоен, не бързай да го утешаваш. Ако го утешиш, товарът му ще дойде на твоя гръб.

Един брат разправяше опитността си с едно малко дете. Майката оставила детето при него и отишла на работа. По едно време, детето започнало да плаче. Братът искал да го успокои, но като не могъл, почнал да му подражава: Детето плаче, и той плаче. Детето погледнало към брата, засмяло се и казало: Много плачеш, бе! Така то утихнало. По-добре да плачеш с човека, отколкото да го утешаваш. Щом видиш един скръбен човек, влез в положението му. Остави го спокоен, не бързай да го утешаваш. Ако го утешиш, товарът му ще дойде на твоя гръб. Не мисли, че страданията са произволно нещо. Щом той е тъжен, стани и ти тъжен. Ти искаш, като си весел, всички хора да бъдат весели. И те искат същото. Като знаеш това, пази се от внушения. Не казвай, че внушението е празна работа.

Внушение и вдъхновение,
ООК - София, 21.12.1932г.