Тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.