Ние трябва само да поддържаме онова, което Бог е съградил у нас. Как?– Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всяка сутрин полива цветята си. Не ги ли полива, те увяхват.

Питам: един ден, след като заминем от земята, какво ще вземем със себе си от сегашния си живот? Да допуснем, че някой човек е живял на земята 120 години, след което я напуща и заминава за онзи свят. С какъв капитал ще замине той? Ако през тези 120 години, прекарани на земята, този човек е работил съзнателно върху себе си, той ще има капитал и за небесния живот. Обаче, ако този човек е прекарал безсъзнателно своя живот, ял, пил и за нищо друго не мислил, след като замине от земята, той ще се намери в положение на последен бедняк. Какво е придобил той от земния си живот? – Нищо. Какъв е бил смисълът на неговия живот? – Не знае. Дали ще има човек капитал за онзи свят, или няма да има, това зависи от неговите разбирания. Да заминем за онзи свят, без никакъв капитал, това означава цвят, откъснат от неговия корен. Ето защо, казвам: не късайте цветята! Късате ли ги, с това вие спирате тяхната еволюция. Да откъснете един цвят от някоя череша, това значи да я спънете в нейния прогрес. Всеки цвят трябва да цъфне, да завърже плод и плодът да узрее. Сега, по аналогия на този закон, да дойдем до мислите. Ако у вас цъфне една мисъл, и вие прибързате да я откъснете и дадете другиму, какво сте придобили? Не беше ли по-добре тази мисъл да остане на дървото, да завърже плод и плодът й да има костилка? Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да цъфнат, да завържат плод, плодовете им да узреят и да опитаме техния вкус. В това седи смисълът на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да имат костилка! Това е същественото за тях. Под костилка ние разбираме безсмъртието. В безсмъртието пък се крие Божественото. Всички неща, които нямат костилка, семка в себе си, те не могат да дадат никакъв живот, те умират. Сега, Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Той му казва: „Всяко нещо, което се върши без любов, внася безлюбието, което е равносилно на откъсване на някой цвят. При това, всеки откъснат цвят неизбежно е осъден на смърт. Съвременните хора се учат от своите опитности, и много от тях, едва след като убият някой човек, тяхната съвест се пробужда, и те съзнават, че са направили престъпление. Засега хората се успокояват с думите: нищо не съм откраднал, никого не съм убил. Така е, но за праведния, у когото зрението е събудено, грехът иде и от малкото престъпление, както и от голямото. Гръхът се образува от малки нишки, от които правят гемиджийското въже Множество тънки нишки трябва да се сплетат, за да образуват гемиджийското въже. Всички нещастия, които ни сполетяват в живота, се дължат на това, че нашият ум не функционира правилно. Понякога тежестта в сърцето се дължи на известни недъзи от ред поколения, през което време вашите деди и прадеди не са живели правилно. И ако вие днес не живеете добре, вашите грахове ще се отразят върху бъдещото поколение. Ако вие днес не живеете добре, защо се сърдите на вашите деди и прадеди? Някой казва, тежка, лоша е моята съдба! Не е достатъчно само да констатирате това. Питам: какво ще правите, ако ви заставят да съживите всички откъснати цветя? Когато Христос видя, че носят мъртвец, единствен син на бедна вдовица, той спря носилото, простря ръката си върху момчето, което веднага се съживи. И даде го Христос на майка му. По същия начин и вие трябва да съживявате откъснатите цветя, а не да ги хвърляте. Съживите ли ги, дайте ги на майка им, както Христос направи с умрялото момче. И у вас има благородни желания, мисли и чувства, които са в положението на откъснати, захвърлени и умрели цветя. Всичко това хубаво и красиво у вас трябва да възкръсне Другояче казано: онова, което Бог е вложил в нашия ум и сърце, ние не трябва да разваляме. Ние трябва само да поддържаме онова, което Бог е съградил у нас. Как?– Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всяка сутрин полива цветята си. Не ги ли полива, те увяхват. От неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начин, наготово. Вие очаквате Бог да дойде, изведнъж да поправи живота ви и да внесе в него новото. Мнозина имат криви схващания, те мислят, че ако имат много пари, много къщи, ще бъдат щастливи. Това не е право. За да бъде човек щастлив, той има нужда от следните неща през деня: един килограм хляб, една чиния варен боб и малко плод, било праскови, ябълки, грозде, круши и др.

Право си отсъдил,
МС - София, 12.7.1930г.