Гладът изправя един голям недостатък у хората – освобождава ги от мързела. Ако гладът не съществуваше, не зная, какъв щеше да бъде светът.

Често се говори за богатството и сиромашията. Естествени процеси ли са те? Богатството и сиромашията съществуват и в природата. Гладен си, това е сиромашия; сит си, това е богатство. Гладът подразбира стремеж в човека да се нахрани, задоволи или да стане богат. – Колко време продължава това богатство?– Четири-пет часа. След това той отново започва да търси нещо, да задоволи глада си, да стане богат. – Дотегна ми сиромашията. – В това е красотата на живота. Ти си бодър, енергичен, докато си гладен. Щом се нахраниш, ти ставаш доволен, насищаш се и заспиваш. И животните, като се нахранят, обръщат главата си на една, на друга страна и заспиват. Като се събудят, усещат глад и пак започват да търсят храна. Само богатите и ситите хора могат на всяко време да спят. За да не се атрофира умът им, природата е създала глада, който ги заставя да работят. Гладът изправя един голям недостатък у хората – освобождава ги от мързела. Ако гладът не съществуваше, не зная, какъв щеше да бъде светът. Сега всички искат да бъдат богати. Това е невъзможно. Богатството е временно състояние за човека – да си почине. След това той трябва да работи. Значи, чрез сиромашията човек се изправя. Най-мощното, най-силното в света е сиромашията. Силни хора са онези, които могат да издържат сиромашията. Забележете, сиромасите са крайно издържливи. Те имат здрави мускули. Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи. Никъде не е казано, че богатите ще наследят Царството Божие. Напротив, за сиромасите е казано това. Туй се отнася за онези сиромаси, които могат да станат богати, както и за онези богати, които могат да станат сиромаси. Ако, при сиромашията, не можеш да станеш богат, ти не си сиромах; и ако, като богат, не можеш да станеш сиромах, ти не си богат. Ако не можеш да сменяш състоянията си, ти не си истински сиромах, нито истински богат. Сиромахът се оплаква: Дотегна ми вече сиромашията! Истинските нещастия, които прекарваме, идат не от сиромашията, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез сиромашията. Като дойде сиромашията при тебе, ти казваш: Едно време бях жесток, но не трябва да бъда такъв. Сега си станал по-мек, по-деликатен, по-внимателен. Работиш да изправиш живота си и да се примириш с бедните. Като богат, ти затваряш касата си, затваряш и сърцето си. Държиш се важно пред другите и искаш да покажеш, че не си като тях. По какво се различават двама братя, единият от които е богат, а другият – сиромах?

Иде Исус,
НБ - София, 5.10.1930г.