Помнете: Човек е господар на себе си не със своето външно богатство, не с онова, което другите хора притежават, но с вярата, надеждата и любовта в себе си.

Срещаш един човек, добре облечен, а друг – лошо облечен. Облеклото е второстепенна работа. То не влияе върху ума и сърцето на човека. Облеклото дава само представа за нещо, но то не определя човека. То е само външна украса. Облеклото не прави човека добър или лош. Добрият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак добър. Лошият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак лош. Помнете: Човек е господар на себе си не със своето външно богатство, не с онова, което другите хора притежават, но с вярата, надеждата и любовта в себе си. Значи човек е господар само на себе си, а Бог е Господар на целия свят. Като не разбират докъде се простират правата им, понякога хората искат да се налагат на всички. Не, ти нямаш право над другите. – Защо? – Защото правото им е дадено от Бога. Да бъдеш господар на себе си, това е твое право, дадено ти е от Бога. Какво придобиваш, ако вземеш с насилие правата на другите? Дойде някой в дома ти, иска да те учи как да живееш, какво да правиш. Как мога да уча човека? Например, искам да го уча на щедрост. Как ще го науча? Първо аз трябва да му покажа какво нещо е щедростта, как да дава и по колко да дава. Това, което хората дават, не показва, че са щедри. Някой дал пари на свой познат и мисли, че е щедър. Това не е никаква щедрост. Някой вдигне ръка да благославя и казва: „Аз ви благославям“. Това не е никакво благословение. Друг е въпросът, ако с вдигане на ръката си ти извикваш Божието благословение върху човека. И двамата трябва да признаят силата на Бога. Само така Божието благословение има сила. Можеш ли да кажеш, че като си опекъл хляба, ти си нахранил своя дом? Житото храни човека. Ти само си го посял и ожънал. Силата, която придобиваш от хляба, се дължи на житото. Сега от всички се изисква едно: да признаем онова, което Бог е вложил в нас. Като имам това предвид, аз зная право ли постъпвам, или не. Няма защо да питам хората за това. Щом постъпвам добре, нещо в мене се радва. Чувам тихия глас на Бога, Който ми казва: „Ти постъпи добре“. Ако не постъпвам добре, пак чувам тихия глас да ми казва: „Не постъпи добре, не си справедлив“. Защо съм несправедлив, защо не постъпвам добре, нищо не ми казва. – „Аз зная как трябва да постъпвам.“ - Това не е важно. Ти си несправедлив – нищо повече.

Учение и служение / Учение и служене на Бога,
УС - София, 17.1.1937г.