Ако той вярва, че е сиромах, ако той вярва, че е роб, ако той вярва, че е болен, неговото състояние ще съответства на неговите вярвания. Той никога не може да се подигне.

Казвам, де се крие съществената причина за злото, което сега съществува? Ние всички казваме, че дяволът е причина за това. Не, дяволът е само един повод. Ние туряме всичката отговорност на дявола и казваме - дяволът е. Тогава де сме ние? Лъгал те е веднъж, два пъти, три, четири пъти. Питам, де е онова? Казвате: „Слабост имам." Но слабостта не е извинение. Невежество, казвате. Невежеството не е извинение. Всичко седи в това, че ние сме забравили онзи основен закон, отде иде животът. Ние сме изгубили първата посока на живота. Ако попиташ когото и да е отде иде, колко години е напуснал живота, вие не знаете това. Казвате, че от тридесет-четиридесет сте слезли на земята, но каква е историята на майка ви, на баба ви, нито пък вашата история знаете. Сега може да вярваме, то е друг въпрос. Има една наука, в която човек трябва да знае своя произход. Като знае своя произход, той е силен в своите убеждения. Ако той вярва, че е сиромах, ако той вярва, че е роб, ако той вярва, че е болен, неговото състояние ще съответства на неговите вярвания. Той никога не може да се подигне. Ако той вярва, че робството не е за него, че той иде от високо произхождение, той роб не може да бъде, той ще бъде свободен. Свободата зависи от мисълта на човека. Свободният човек трябва да има свобода на своята мисъл, да мисли правилно според онзи живот, който Бог е наредил, и да чувства правилно, да няма колебания в неговите чувства. Това, което желае за себе си, да го желае и за своите ближни, да няма никакви отстъпления в неговия живот. Казвам сега, това са последствия. За бъдещите учители, за бъдещите майки и бащи този е пътят, по който може да се поправи човечеството. В началото каквото направление дадеш на онзи зародиш, на ума, на сърцето, или другояче казано, направлението на ума, който Бог е дал, да не го спъне. Ако ти не спънеш своя ум, умът ти се развива правилно. Ако направлението на твоето сърце, което Бог ти е дал, не го спънеш, ти добре вървиш. Ако направлението, което Бог е дал на твоята воля - Бог е определил всеки човек как да постъпва, ако ти не спънеш себе си, непременно животът ти ще върви, както казват българите, по мед и масло.

Забранихме му,
НБ - София, 6.10.1929г.