Не ние трябва да сме по-близо до Господа, а трябва Той да е до нас. Този Господ трябва да слезе отгоре, Той трябва да бъде близо при мен. Например, някой е паднал в калта и идва друг да го спасява; не падналият отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него. По-близо да си, Господи, до мен със Своята сила, мъдрост и познание. По този начин ще бъде силен всеки народ, по този начин ще бъде силен и българският народ. Ако българите слушат Господа, народ и половина ще бъдат. Употребявам българския израз “човек и половина”, което значи много добър и умен човек. Всеки трябва да носи тази мисъл със себе си: обединение и единство навсякъде. Някои мислят, че съм дошъл да разединявам. Не, да съединявам, да обединявам – затова ме е пратил Господ тук на Земята. Даром съм взел – даром ще ви го дам. Не искам друго, освен вие да любите Господа. А за мен нищо не мислете. Аз бих желал българите да приемат това учение, а после нека заличат името ми, нека ме забравят. Знаят ме тук като г-н Дънов, а не знаят какво е моето истинско име. Един ден как ще ме търсят?...