При всяка скръб измират достатъчно клетки и при всяка радост се раждат нови клетки.

Но знаете ли и ние колко сме жестоки, всеки един човек лично колко е жесток! В хората съществува голяма жестокост. Но трябва да се изнесе. Някой път вие сте неразположени. Защо? Само една ваша мисъл, която сте приели, или едно ваше чувство е изпотрепало 200–300 хиляди клетки. За нищо и никакво ти ги изпотрепваш. Не са само 2 хиляди. Това е едната страна. При всяка скръб измират достатъчно клетки и при всяка радост се раждат нови клетки. Следователно, при една радост могат да се родят 100 хиляди, 200 хиляди, 300 хиляди, 500 хиляди, един милион клетки. И вие се радвате, че са се родили нови клетки, които носят нещо ново, Божествено отгоре. Какъв е този процес, който Бог постоянно извършва? И ако няма кой да се застъпва, то не зная какво би станало с хората. Човек не щеше да може да се обновява. И тогава страданието се оправдава с туй, че при всяко страдание човек придобива знание. Това е отрицателната страна. А пък от радостите той вкусва от Божиите блага. Всяка една радост, това е един обед. А пък всяко едно страдание е гладуване. И ти при това гладуване добиваш една опитност: да оценяваш Божиите блага. Вие например не оценявате, какво благо ви носят вашите очи. Те са прозорци, чрез които идва храната за човешката мисъл, за онази красота, за която вашата душа седи и копнее. И чрез ушите ви влиза храна. И те са проводници. Всички звукове, които идат, носят храна. Та когато човек оглушее, той гладува, а пък като чуваш, ти се храниш със всички хубави работи. А пък като чуваш лоши думи, те рушат. Не обръщайте внимание на лошите думи, понеже те развалят яденето ви.

На Него можем да разчитаме,
УС - София, 1.10.1939г.