С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън.

Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво. Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги меси от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува. Ако е трескав, човек пак може сам да се лекува. Треската е резултат на излишна материя в човека. С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта.

Малките мъчнотии,
МОК - София, 12.12.1926г.