Когато някой е наскърбен, натъжен от нещо, напрегнете мисълта си, за да намерите начин как да му направите тайно едно добро, без да го питате защо е тъжен. – Мислено ли да му помогнем? – Да, по сърце, мислено. – Може ли като се направи някому мислено едно добро, той да го почувства веднага? – Той ще почувства и ще благодари на Бога, без да ви каже нещо по това. Кажете ли му, че вие сте направили това, цялата ви работа пропада. Природата веднага разваля вашата лъжлива мисъл. Вие се радвайте сами за себе си, че вашата мисъл е подействала, а той нека разбере, че някой му е помогнал, и да се радва също сам за себе си.