Всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.

Казвам: Божествената любов е несъвместима с любовта на сегашните хора, както и старите дрехи са несъвместими с новите. Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи. Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво примирение не може да има. Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира. Някога пък старият вика младия, иска да му предаде своя урок, но младият не иска да го слуша, той си мисли да си поиграе малко и казва: „Имам малко работа вън." И излиза. Старият иска да предаде своята мисъл, но младият не приема. Неговата мисъл се лута. Такъв млад човек аз считам за стар. Няма в света по-опасно състояние от това да възпитаваш един камък или един трън. И затова всички ония мисли, които произвеждат у нас страдания, аз наричам чужди мисли. И затова всяка сутрин като ставате, вярвайте, че у вас ще дойде някоя Божествена мисъл.

Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете,
НБ - София, 29.12.1929г.