Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло?

Вложете в света любовта като сила. Вие ще го направите, ако знаете как да живеете. Мислим, че имал Господ, че това, че ангели. Хубави работи, те са за деца. Сега другояче трябва да се гледа на нещата. Аз бих желал. Гледам, две сестри се карат. Аз в живота си зная един пример. Един мъж на една сестра ушива една плесница. Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи. Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те ударил? Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се. Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло? Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне, удари те. Казва: „Къде отиваш да разваляш работата?" Целуни ръката на този ангел. Ако така разбираме живота си, каквито и мъчнотии да срещаме, геройски ще ги посрещаме, ние ще прогресираме. Сега седим и чакаме другото прераждане, да дойде някой Учител да ни спаси. Това са илюзии на живота. Учителят ще дойде, но когато дойде Учителят, трябва да има способни ученици, да разберат неговото учение. Нима Христос преди две хиляди години не дойде? Десет пъти може да дойде, но ако хората не са умни, какво ще научат?

Съзнателният живот,
ООК - София, 26.3.1930г.