То е вътрешно разбиране на живота: да бъде човек доволен.

Оставям ви сега да разсъждавате върху думите „обичам ви“. Да видим какво ще разберете. Постоянно повтаряте „обичам ви“. Най-после не знаете кого да обичате. Всички търсите да обичате някого в света. Ако досега не сте обичали, че от сега нататък. Ако досега не сте го намерили, – не че не сте го намерили, но вие се съмнявате. Всичкото седи във вашето съмнение вътре. Вие не сте доволни, погрешката е там. Нито един от вас не е доволен от онзи живот, който сега имате, нито един не е доволен от ума, който има, от сърцето, което има. От нищо не сте доволни, което имате сега. Какво очаквате за себе си? Вие имате чужда представа. Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“. Той ни най-малко не е щастлив. Той е като вас. Онова, което имате, обичайте, за в бъдеще ще ви се даде нещо повече. Ако вие не можете да обичате Бога за онова, което сега ви е дал, как ще Го обичате за бъдеще. Когато ще ви даде повече, тогава ли ще Го обичате? Сега ви е дал повече, отколкото вие заслужавате. Вие се извинявате, че не сте достатъчно силни, че не сте умни, не сте добри. Те са посторонни работи, те са човешки работи. Много погрешна идея е това. Да обичам Бога. След като отворя очите, гледам онова, което Той е направил. Аз сега Го обичам. След като отворя ушите си, чувам новите работи, аз Го обичам. Като тръгна по земята и се радвам, че мога да ходя, аз го обичам. Като започна да работя и се радвам на работата, аз Го обичам. Дали работя, дали ходя, дали слушам, дали гледам, аз Го обичам. И като ям сладко, пак Го обичам. Щом съм доволен от яденето, обичам Го. Щом не съм доволен от яденето, не Го обичам. То е вътрешно разбиране на живота: да бъде човек доволен.

Съзнателно говорене,
МОК - София, 27.12.1935г.