Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора.

Великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите. Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичал някого и че някой го е обичал. Какво остава на трапезата, след като хората се нахранят? Ако са месоядци, на трапезата остават само кокалите, а месото се изяжда. Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели вкусни плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота. Ризата, която човек е носил цяла седмица на гърба си, трябва да се свали, да се тури във вода и да се изпере. От дългото носене тя се е изцапала и непременно трябва да се изпере. Не само ризата, но всяко нещо, което се употребява, претърпява промени. На физическия свят всички неща се променят. Само Любовта е неизменна.

Великото в живота,
СБ, ИБ - Витоша, 5.8.1934г.