На българина му липсва постоянство. То му е нужно.

Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака до края. Той е чакал два-три часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? Та в духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи, не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане“, и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до два метра и казал: „Това е празна работа.“ Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тука?“ И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този, последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде“. Българинът казва: „Късмет.“ Под „късмет“ аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.

Трудните неща,
ИБ - София, 30.8.1930г.