Бог изисква от нас. Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем. И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват, да постъпваме разумно, а не да се оплакваме. Страхът ще дойде само като едно предупреждение. Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва да им дадеш направление, за да свършат нещо за тебе. Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде да поставиш страха, той може да развали връзката между всичките твои помощници. Че страхът като влезе в тебе, трябва да знаеш как да се справиш с него. Казват, че начало на мъдростта е страх Господен, но знаете ли къде е това място, при какви условия е туй място, де трябва да се плаши човек? От съдията трябва да се плашиш не когато си пред него, но щом дойде онзи взаимодавец при тебе, на когото имаш да му плащаш, тогава да се плашиш. Защото съдията може да те осъди и да те тури в дрънголника. Ако ти се уплашиш преждевременно от съдията, преди да си отишъл при него, тогава в затвора няма да идеш. От Бог трябва да се плашиш, като дойде изкушението, ти тогава да се плашиш. Но ако не се плашиш, като дойде дългът, тогава разполага онзи съдия. Казвате – милостив е Господ. Милостив, когато ти постъпиш съобразно с неговия закон. Да се страхуваш от съдията, преди да си изправен пред него. Да си платиш дълговете. Тогава ти си свободен от закона. Не да се страхуваш от съдията, като не плащаш. И да се страхуваш, страхът няма ни най–малко да намали страданието. Ще те пита съдията: „Ти защо не си плати?“ И той ще ти каже: „Нали знаеш, че аз може да те осъдя тебе?“ „Ама аз мисля, че може да отложиш.“ И съдията ще ти каже, че той не може да отлага нещата. Сега заключението е: туй, което има да направите, направете го – единственото място, дето може разумно да приложите страха.