Повечето от мислите и чувствата на съвременните хора са все от характера на откъснатите цветя, чиято съдба, в края на краищата, е увяхване.

Питам: по кой начин човек може да изкаже любовта си? Когато младата мома обикне някой момък, тя откъсва едно цвете и му го подарява. С това тя си изказва любовта. Всички хора късат цветя, и си ги подаряват. Когато някой любим човек ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добре да го нагостите. С това изказвате любовта си към него. Сега можете да изпаднете в дребнавости, да питате: имаме ли право да късаме цветя? Имаме ли право да колим животни? Аз не съм против даването на цветя, но казвам: не късайте цветята! Искате ли да дадете никому цвете, извадете го с корена му заедно, турете го в една малка саксийка, и така го подарете на човека, когото обичате. Ако той ви обича, нека го закачи на дрехата си със саксийката заедно. Ако ти откъснеш едно цвете и го дадеш на своя възлюбен, то казва: както аз без корена си ще увяхна, така и твоята любов ще увяхне. Тъй щото престъплението не седи в това, че сме откъснали едно цветенце, но в начина, по който ние изказваме нашите мисли и чувства. Повечето от мислите и чувствата на съвременните хора са все от характера на откъснатите цветя, чиято съдба, в края на краищата, е увяхване. Като наблюдавам тия неща, аз виждам степента на развитието, до която са стигнали хората. Разбиранията им, моралът им, пък и Словото Божие, всичко това за тях представлява откъснати цветя. Някой направи нещо и казва: моята постъпка е морална. Да, морална е, но от морала на откъснатите цветя. Тя не е от морала на цветя със своите корени. Който носи откъснато цвете, той живее по стария морал. Когато някой млад момък се влюби в една мома и й дава откъснато цвете, с това той казва: ето, такава ще те направя. Когато говори за щастие, а й подарява откъснати цветя, които тя туря на главата си, тези цветя й казват: ти ще бъдеш толкова щастлива, колкото сме щастливи и ние на твоята глава. Принципално разгледан въпроса, това означава откъснатото цвете. Аз не ви упреквам с това. Няма нищо лошо в късането на цветята. Добро е желанието на младата мома да си откъсне цвете и да се закичи с него. Добро е желанието на младия момък да откъсне цвете и да го подари на своята възлюбена. Обаче, с късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Казвам: обновление на нещата се изисква, а не умъртвяване. Запример, някой човек се облича хубаво. Едни одобряват това, други го съдят, че обичал да се облича хубаво. Аз бих желал за в бъдеще хората да се обличат всеки ден с нов костюм. Защо? – Защото, ако човек от сутрин до вечер носи един костюм, той го опетнява със своите мисли и желания, които е имал през деня. Следователно, не е добре да носи човек дрехи от болни хора. Не се пръпоръчва на човека да носи стари дрехи. Ние трябва постоянно да се обновяваме, както и природата постоянно се обновява. И Писанието казва: „Постоянно обновявайте своите мисли и чувства !" Процесът на обновяване се изразява и външно, и вътрешно. Питам: защо се обличаме ние? Да се харесваме на хората ли ? Някой се облича с нови дрехи и казва: как ми седят новите дрехи? Харесвате ли ме? Чувството у човека да се харесва и на другите хора не е лошо, но нашите нови дрехи трябва да имат корени, да не са само откъснати цветя. Когато човек се облече с нови дрехи, преди всичко той трябва да бъде благодарен на Бога, че му е дал живот, че му е дал хубави мисли и чувства, че му е дал възможност да се облича добре и да оценява хубавото и красивото в света. Ако носиш хубави, нови дрехи, но се провалиш в света, все едно, че носиш скъсани дрехи; те скоро ще увяхнат. Лошите мисли и чувства у човека развалят новите, хубавите му дрехи.

Право си отсъдил,
МС - София, 12.7.1930г.