Добър човек е онзи, който е постигнал своите основни желания и ги е впрегнал да работят, не само за него, но и за своите ближни.

Всяка основна идея има своя орбита, затова е основна. Тя не може да измени пътя на своето движение, а това трябва да ви радва. Щом знаете това, не се стремете да измените нейния път. Ако някой пожелае, да фотографира своята идея и да я покаже на хората, и това е невъзможно. Защо? Защото идеите не могат да се фотографират. Ако някой фотографира слънцето и го представи, че е светло, кръгло тяло, с това, идеята не е изразена. Никоя идея не може да се изрази, нито с думи, нито с образи. Идеята не може да се събере нито на земята, нито в ума, нито в сърцето на човека. Всяка идея може, временно само, да присъства в човешката душа. Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал. Човешкото естество пък е това, от което вашата душа и вашата природа се ползват. Казвате: Природата ми е такава. – Каква е вашата природа? Вие се занимавате с дребни мисли и казвате, че естеството, или природата ви е такава. Не унижавайте естеството си! Естеството на човека не е дребнаво, но той се занимава с дребни мисли, не знае, как да работи и отдава всичко това на своята природа. Вие разхвърляте вашите неща, не знаете още, как да ги нареждате. Ако се намерите в общество на десет души – лоши хора и успеете да ги заставите, да мислят право, вие ще минете за тях като учен човек, влязъл между умни хора. Какво представят лошите хора? Лош човек е онзи, който не е постигнал своите желания и иска да ги постигне по един неестествен начин. Добър човек е онзи, който е постигнал своите основни желания и ги е впрегнал да работят, не само за него, но и за своите ближни. Следователно, ако паднем върху своята основна идея и искаме да я изнесем пред света, ние ще се строшим. Който иска да изнесе своята идея пред света, той ще се строши. Който иска да изкаже своето верую пред света, той ще се строши. Какво ще изказвате веруюто си пред света? Ако някой ме пита, в какво вярвам, ще кажа: вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топлината. – Съществува ли някакъв Бог? – По този въпрос, аз бих желал, ти да ми говориш. Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе, да ми говориш за неща, които не зная. И тогава, той започва да ми говори, че Господ е всесилен, всемъдър, всеблаг. – Така е, виждам всичко това. Казвам: човек трябва да бъде умен, да знае, какво да говори.

На този камък,
НБ - София, 17.2.1929г.