Омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия.

В сегашния живот, ние трябва по възможност омразата всякога да я правим като тил на любовта. И окултният закон гласи тъй: Не противодействувай на омразата, понеже щом ѝ противодействуваш, ти ѝ даваш повече сила. Щом ѝ противодействуваш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействуваш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за любовта, говори само за любовта, а остави омразата така, да си действува. И право казва Христос: „Не противи се злому.“ Защо? – За да не му даваш сила. Щом му противодействуваш, ти му даваш сила да черпи от тебе. Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействуваш, ти даваш сила на този човек да почерпи малко сила от тебе. И може да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия. И който те мрази всякога ще те омаломощи, ще те удари, главата, кракът ще ти счупи, ще те омаломощи. Ако е във физическо отношение, той ще удари, ще те осакати, че да не можеш да му противодействуваш. Така и в умствено отношение, и в духовно отношение той ще иска да вземе твоята енергия. Следователно, Христос казва: „Не противи се злому, и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото, това са интелигентни същества от черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“. За тях, да вършат зло, е живот, да вършат добро, е смърт. Както в Бялата ложа е изключено злото и всеки се наказва за него, така и в черната ложа е изключено доброто, и всеки се наказва, когато върши добро. И тия състояния, които усещате по някой път, те са по внушение. Например, ще дойде някой да те убеди, да ти казва: „Ти му дай да разбере, докажи му, че си добър човек, че не си простак, ще се урони твоя престиж, свий юмрука си и се покажи тъй, че да треперят всички наоколо ти“. В същото време ти дойде друга мисъл от Бялото братство и ти казва: „Не, постъпи според любовта си, не обръщай внимание на това, считай, че то не е за тебе“. И почват тия две мисли: и едната и другата школа ти говорят. Вие седите, седите, казвате: „Ще хванем пътя“. Вие сте в Бялото братство, а работите с черните, на ляво сте. Защото всеки момент сте или наляво или на дясно. Разгневиш се, наляво си, любиш – на дясно си. Този пет е такъв. Всеки момент ще се меним, ту на ляво, ту на дясно, докато дойдем в положение да различаваме тия състояния и веднага да схванеш момента, че искат да те изкусят. Като дойдеш до това, да схванеш този момент, трябва да дадеш на онази твоя интуиция да се прояви, да не ѝ се противиш. И щом не се противиш, ти ще я победиш. Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен, а не издържи ли известно изкушение или съблазън,той пада, отслабва. Туй е закон. Сега, щом дойдат изкушения, вие не можете да ги избегнете. Изкушения ще дойдат, изпити ще дойдат, не е въпросът в това, горчивите и сладките чувства ще дойдат, това е закон. При сегашните условия друг път няма, ще знае всеки как да ги посреща. Този закон е същият и в умствения свят. Някои мисли са образувани от Бялото братство, а някои от – черното братство. И всяка една мисъл си има своите крайни предели. Тогава, аз ще ви определя следующия закон тъй: Тези, които вървят в лявата пътека, в началото продължават времето, а в края го съкращават, а онези ученици, които вървят в Бялото Братство, в началото съкращават времето, я в края го продължават. Аз ще ви обясня сега този закон. Един светски човек, запример, има известно време, мисли и обсъжда, взима му време ден, два, три, той му много мисли, как например, да извърви един път от няколко километра. Той ще изпрати цяла експедиция да провери пътя, да го изследва и ще каже: „По този път не може да се пътува“. А онзи човек, който живее по Бога, който върви по Божествения път, който има интуиция, изведнъж вижда този път и казва: „Тъй казва Бог – може да се пътува“. Но щом дойдем до методите на Бялото Братство, в края, като видим резултатите, протакаме времето.

Превръщане на енергиите,
ООК - София, 4.8.1922г.