Наблюдавали ли сте такъв психологически метод? Кажеш някому няколко думи или една фраза, но този човек остава недоволен от теб. Или пък някой поет напише нещо и всички го харесват, доволни са от него, а друг поет напише нещо идейно – хората не могат да го търпят. На какво се дължи това? Ако съберете една поредица думи, в които има силни букви, ще се образува верига от силни сътресения, които се отразяват зле на хората, които не обичат тези силни сътресения. Ето защо, макар и да има хубава идея в книгата на някой писател, ако в думите му има много силни букви, те ще предизвикват дисхармония в съзнанието. Например, ако изговорите името Маро с ударение върху първата сричка, ще предизвикате лош ефект, болка. Ако кажете Марийке, вие намалявате този лош ефект. Затова трябва да бъдете вниматени при изговарянето на всяка дума, на всяко име и на всяка фраза, за да не предизвиквате у слушателите неприятни чувства. Има много имена, които предизвикват подобен ефект. Например, името Михал в българския език има съвършено отблъскващ характер. Сричката ми е мека, но изговори ли се втората сричка, хал, тя създава цяла буря. Буквата а в началото или края на една сричка се отразява вредно, раздразнително. Например, ако кажеш някому „аз те обичам“, това се отразява неприятно. Какво от това, че ти ме обичаш, толкова хиляди хора ме обичат! Кажеш ли някому така, това значи, че твоята любов се различава малко от любовта на другите, а това не се знае още. Поставиш ли, обаче, думата обичам в безлична форма, ефектът е по-силен, отколкото ако тя се употреби в лична форма. И тъй, кажеш ли „обичам те“, това показва, че както те обичат другите, и аз те обичам. Като кажеш думата „Аз“, трябва да разбираш Бога в себе си. Щом не Го разбираш, не Го споменавай.