Аз често съм забелязвал следното, това се случило с мене: вървя някъде, някой щурец пее хубаво. Не обърна внимание, не се спра да го послушам. Като мина десет–дванайсет крачки, дойде вихрушка, вдигне ми шапката и започне да я търкаля по земята. Върна се тогава онзи певец да го послушам. Пее си той, казва: „Къде си се забързал?“ Някъде пее си този щурец. Слушам, пее щурецът една песен: „Животът без любов нищо не струва.“ Щурецът тъй пее: „Животът без любов нищо не струва и на път, който отива без любов, нещастие добива.“ Затова шапката ми пострада. И благодарение, че шапката пострада, виж колко хубаво пее този щурец. Сега имам едно правило: щом чуя един щурец, свалям си шапката и слушам. Казвам, вслушайте се в щурците, които пеят във вас – онази вътрешна интуиция. Казвате: „Духът.“ Духът Божи се явява чрез малките работи. Колкото и да е малка Божествената светлина, обръщайте внимание. На всички неща, големи и малки, да обръщаме внимание. Божественото еднаква цена има: голямата светлина ще те освети, малката ще ти причини една приятност.