Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят.

В човека има три същества: едното е Божествено, второто е духовно, а това същество, което живее в тялото, физическото - то трябва да съзнава, че всичкият капитал, с който разполага, му е даден от другите две същества. Всичкия капитал, който има човек, му е да-ден от Бога. Тогава, щом е даден от Бога, как трябва да живеем? Сега кой от вас не иска да бъде красив и бял? Но всинца бели ли сте? Кой от вас не иска очите му да бъдат хубави? Но на малцина от вас очите са хубави. Виждали ли сте хубави очи? Как определят поетите хубавите очи? Бездънни ли трябва да бъдат или с дъно? Очите трябва да бъдат като слънцето. При това енергията, която излиза от човешкия ум, трябва да бъде като един фокус в окото. Когато радира тази енергия, която излиза от ума през очите, там е човекът. Тогава ние казваме, че очите са красиви. А умът не трябва да бъде място на частично проявление, умът трябва да съдържа проявлението на човешката душа и на човешкия дух. Душата - това е човекът на земята. Душата е човекът, който живее в един стадий на развитието си между ангелите. А духът - това е човекът, който живее в Божествения свят. Та умът е човекът, който живее между хората; душата - която живее с ангелите, а духът е, който живее с Бога. Но те съставляват взаимни връзки. Тогава умът трябва да бъде изразител на тия двамата. А това, което излиза през твоя ум, да го видиш в човешкото око. Сега щом погледнеш очите, ти се свиеш в себе си. Че какво страшно има в човешкото око? Като погледна аз слънцето, то ли се срамува от мене, или аз се срамувам от него? И най-после, не мислете, че през очите вие можете всякога да видите всичко. Вярно е - през очите се виждат човешкият ум и човешката душа, интелигентността, която излиза и се проектира навън.

Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас,
МОК - София, 18.4.1930г.