Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен; докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш набожен.

Лесно е външно да подражаваш на добрия човек. Подражаването е мимика. Казваш: Този е смирен, кротък човек – божа кравичка. Ако външно е такъв, това е друг въпрос. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко, без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен; докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш набожен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му – в светлина. Така трябва да разбирате живота. Започнат ли да ти обръщат внимание, ти си загубен. Целта ми е да ви докажа, че 95% от страданията на хората се дължат на факта, че си обръщат голямо внимание един на друг. Наистина, щом обърнеш внимание на една от кокошките си, тя е вече осъдена на смърт. Хванеш кокошката, пипнеш я тук-там и в тебе се събужда желание да я заколиш. Казваш: Тлъстичка е тази кокошка. Хубаво ядене ще стане от нея. След това започваш да философстваш, че тя трябва да се пожертва за тебе – затова е създадена. Туряш ножа на врата й, повече не мислиш. След това се обръщаш към Господа и благодариш за хубавата кокошка. Обаче, работата още не е свършена. Ти колиш кокошката, защото си по-силен от нея. Има същества по-силни от тебе, които те разглеждат като кокошка и щом те харесат, приближат се до тебе, пипнат те тук-там, докато един ден отрежат главата ти, опекат я и я изядат. Много просто. Както ти си постъпвал, така и с тебе постъпват.

Отношение към нещата / Съответствие на нещата,
ООК - София, 19.7.1933г.