Учението за смъртта е една аномалия в живота.

Сега ние си живеем спокойно, трудим се и гледаме по възможност да се осигурим колкото може по-добре. Днес светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени души. Всички умрели, за да бъдат погребани, за да ги опеят - трябва да им се заплати за всичко. Защо се грижите за тези осигуровки, защо не си зададете въпросите: има ли душа, или не; живее ли човек след смъртта си и т.н.? Колцина от вас са сигурни, че след смъртта си ще продължават да живеят? Всички вярвате, че ще умрете и с това животът се свършва. Преди колко хиляди години влезе между хората това учение на смъртта? Учението за смъртта е една аномалия в живота. Господ каза на първите хора, че ако ядат от дървото за познаване доброто и злото, ще умрат и ще отидат да живеят на земята, и след много хиляди години ще се върнат при Бога отново. Тъй че смъртта е материята, а животът - духът. Материята и духът са двата различни полюса. Смъртта представлява основа на живота, материалите представляват основа на духа, тоест в материалите се крие горивото за духа. Следователно материалите трябва да се сгъстят, хората трябва да станат неверници. Бих желал в някои случаи хората да не вярват в някои неща, например в злото. Всичко, което се пише във вестниците, вие му вярвате и затова днес светът страда от много вяра. Такава вяра обаче е безполезна и тя не трябва да съществува.

Като го видя Петър,
НБ - София, 20.4.1919г.