Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога.

В Египет живели двама светии отшелници, и двамата се занимавали с плетене на кошници. Единият от тях отивал в града да ги продава, а другият оставал в гората. Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре. Поканвал го да си почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски. Това се продължавало цели 20–30 години. Като минавал покрай него и виждал положението му, светията си казвал: Трябва да се подобри материалното положение на този каменар. Той се помолил за него, но от невидимия свят му казали: Ако се подобри материалното положение на този човек, ще се влоши духовното му състояние. – Не, аз съм го опитал вече толкова години. Зная, че той ще стане един прекрасен човек. Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое си место има заровени пари, нека си вземе, колкото иска. Каменарят изровил тези пари, и започнал да подобрява положението си: направил си големи къщи, като палати, взел си слуги, облякъл жена си и децата си добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон. Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно. Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек? Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе. Аз те познах, но моята гордост не ми позволи да те приема. Помоли се пак на Господа, да ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма да постъпя така зле с тебе. – Не, светия втори път не яде бой. Казвам: Лошото не е в богатството, но в лошото употребяване на това богатство. Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека да го използува, както трябва. Всички блага, които имаме в света, трябва да се употребят на своето време и на своето место. Като християни, доброто в нас седи в това, да употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания. Всеки има едно свое вътрешно разбиране. Аз бих желал всеки да постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога. И като видя, че някой прави така доброто, да ми е приятно. Той да бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз да правя доброто като него. От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н. Това е в Царството на Христа и Бога.

В царството на Христа и Бога,
НБ - София, 11.11.1934г.