Като станете сутрин, не бързайте с тези мисли какво ще правите и какво ще ядете. Най-първо кажете така: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ. Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!"

Аз бих желал у всички вас любовта не да се намалява, а да се увеличава. Ние сме тук, в тази Божествена школа, за да се учим да разбираме дълбокия смисъл на живота. Този дълбок смисъл няма да се разбере само от една сказка. Човек само с едно ядене не израства. Човек с една дума не става добър. Човек трябва да живее с разбиране в ония условия, в които той е поставен. Казвам на всинца ви: условията, които Бог ви е дал, да ги използвате разумно. Поне като станете сутрин, не бързайте с тези мисли какво ще правите и какво ще ядете. Най-първо кажете така: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ. Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!" Кажете го веднъж. Като дойдете на обед, не бързайте да ядете, кажете: „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!" И като вземете супената лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!" С втората лъжица кажете: „Живот за сърцето ми!" С третата лъжица: „Здраве за волята ми!" Но вие ще възразите: „Какво да казвам такива работи. Да се нагълтам час по-скоро." Като седнете да се храните, ще мислите за всяка дума. Всяка една дума е написана в яденето, ще мислите разумно. От какво зависи разумността? Онзи, който чете, казва: „Колко хубаво писмо!" Като седнете да ядете, ще напишете и вие едно писмо. Като ядете не можете ли да напишете едно хубаво писмо, да благодарите на онзи, който е приготвил това хубаво ядене, да благодарите на всички онези, които са приготвили туй хубаво ядене и да кажете: „Много хубаво ядене са приготвили нашите приятели, много се радвам!" А вие сте кисели, намусени, гледате насам-натам и казвате: „Не се живее вече!" Ние мислим по един механически начин - да ни дадат пари, да ни направят къща, да ни облекат. Хубаво е, ако има кой, но ако няма кой да ги даде всичките тия неща?

Според делата,
НБ - София, 20.12.1931г.