Нещастието на едного е нещастие на всички и благото на едного е благо на всички. За да се проникне от тази идея, човек трябва да си постави като задача да служи на Бога.

Задачата на всеки човек е да люби Бога и да изпълнява Неговата воля. Като прилага Любовта в живота си, той може да бъде и богат, и учен, и силен. Ако не прилага Любовта и не зачита великите закони на Битието, човек е изложен на големи страдания. Ако малкият пръст на ръката ти заболее, започне да бере, а ти не му обръщаш внимание, заразата ще се разпространи по целия организъм. Същият закон се отнася и към цялото човечество. Ако хората не се обичат, те са осъдени на смърт, на зараза. Омразата е зараза. Влезе ли в един човек, тя обхваща всички. Хората са удове на Божествения организъм. Значи на всеки едного е възложена задача да се справи с всичко отрицателно в себе си, да не го допусне да излезе вън, да зарази неговия ближен. Само така ще разбере човек, че нещастието на едного е нещастие на всички и благото на едного е благо на всички. За да се проникне от тази идея, човек трябва да си постави като задача да служи на Бога. Това служене обхваща: служене на ближния, както и на самия себе си. Чрез служенето човек познава себе си, познава окръжаващите, техните мъчнотии и страдания, и се изпълва от желание да помага. Това не значи, че може да помага на целия свят, но като живее, освен за себе си и за ближните си, той става силен. Светът се нуждае от силни хора.

Осмисляне на живота,
ООК - София, 24.6.1931г.